Квартира в село до Пловдив през зимата: печка, мъгла, първият автобус и снегът

Две различни зими на 15 километра една от друга

Около Пловдив има два типа села и те зимуват различно. Едните са в подножието на Родопите — Марково, Брестник, Куклен. Те са по-високо, въздухът е по-чист, а в слънчев януарски ден често гледате как мъглата лежи над града под вас. Цената за това е наклонът: улиците нагоре към новите къщи се заледяват първи и се почистват последни.

Другите са в равнината — Цалапица на запад, Рогош на изток, Катуница по пътя към Асеновград. Там пътищата са равни и шофирането в сняг е по-лесно. Затова пък мъглата от Марица и полето се задържа по цели дни, а видимостта сутрин понякога пада до няколко десетки метра.

Нито един от двата вида не е по-добър по принцип. Ако карате всеки ден в 7 сутринта, равнинното село ви спестява изкачване по заледен път. Ако работите от вкъщи и мразите сивотата, подножието ще ви даде повече слънце. Обявите в селата са малко, затова търсенето там прилича на това в кварталите с по две обяви — повече разговори, по-малко портали.

С какво се топли къщата и кой носи дървата

Повечето селски къщи под наем се отопляват с печка на дърва, камина с водна риза, пелетна камина или климатици. Газ в селата е рядкост, а парно от ТЕЦ няма. Затова първият въпрос на огледа не е „колко е наемът“, а „с какво и колко се топли“. Помолете собственика да ви каже колко дърва или пелети е изгаряла къщата през миналата зима — той обикновено знае точно.

Вторият въпрос е кой осигурява горивото. Срещали сме три варианта: собственикът оставя дърва за сезона и ги включва в наема; наемателят купува сам; или собственикът продава на наемателя своите запаси. Каквото и да уговорите, запишете го в договора. Дървата се поръчват най-добре през лятото, когато са по-сухи и доставката е по-бърза; през декември цената и чакането растат.

Трето — къде се складира горивото и кой го носи. Навес в двора, мазе с външен вход или купчина под найлон до оградата не са едно и също. Ако стаите са на втория етаж, а дървата — в дъното на двора, пресметнете колко пъти на ден ще слизате. За климатиците и сметките за ток има полезни неща в статията за климатиците в квартирата.

Наемът е по-нисък, но само той

Според ориентировъчните диапазони на нашите страници за селата двустайно жилище или етаж от къща около Пловдив струва между 215 и 450 € на месец, а медианата за двустаен в града е 450 €. Разликата изглежда голяма. Но тя е само в наема — горивото за зимата, пътят и времето не влизат в нея.

Графиката показва средата на диапазона за двустаен във всяко село срещу градската медиана. Марково е почти на градско ниво, защото там се дават нови къщи в затворени комплекси. Равнинните села на запад са най-евтини, но и най-далеч от работните места в южната част на града.

Честно казано, при наем от около 270 € в село и 450 € в града спестявате 180 € на месец. Една зима с дърва за цялата къща и бензин за всеки ден лесно изяжда голяма част от тази разлика. Сметката излиза добре, ако работите близо до селото, в индустриална зона южно от града или от вкъщи.

Пътят: първият автобус, мъглата и колата

Повечето села около Пловдив имат крайградски автобусни линии, но разписанието е съвсем различно от градския транспорт. Първият курс може да е преди 6 сутринта, а последният — около 8–9 вечерта, а в събота и неделя курсовете са по-малко. Проверете разписанието на конкретната линия при превозвача и общината, преди да подпишете, и го сверете с работното си време.

С кола зимата добавя 10–15 минути към всяко пътуване. В мъгла по пътя от Цалапица или Рогош се кара бавно, а на връщане в 17 часа вече е тъмно. От Марково и Брестник надолу към Коматево сутрешното задръстване на входа на града е редовно явление, независимо от времето. Повече за пътуването от покрайнините има в ръководството за транспорта.

Мислете и за втория човек в домакинството. Ако имате една кола и двама работещи, единият ще разчита на автобуса. Ако имате дете, което ходи на училище в града, ранният курс е задължителен, а закъснял автобус в мъгла означава закъснение за първия час. Затова при семейства ние гледаме първо разписанието и чак после къщата.

Снегът, водата и токът: какво проверявате на огледа

Попитайте собственика и, ако може, съседа, кой почиства улицата. Главните улици в селата обикновено се обработват, но тясната пресечка към новия квартал над селото може да остане бяла с дни. Ако къщата е на наклон, вижте дали има гараж или поне място за колата долу на равното.

Втората тема е водата. В старите къщи тръбите в мазето, в неотопляема баня или на външна чешма могат да замръзнат при няколко дни под минус десет. Уговорете кой спира и източва външната вода през ноември и дали банята има отопление. Спиране на тока при буря в селата не е рядкост — попитайте колко често се случва и дали печката работи без ток.

И трето — прозорците и таванът. Огледайте дограмата, мухъла в ъглите и дали таванът е изолиран. Влагата се вижда най-добре през октомври и март; през август стените изглеждат сухи. За общия списък на огледа вижте ръководството за оглед, а тук добавете зимните въпроси отгоре.

Какво да впишете в договора за зимата

Договорът за селска къща има няколко точки, които в градски апартамент липсват. Запишете кой осигурява и плаща горивото, колко е оставено при нанасяне и колко трябва да остане при напускане. Запишете кой отговаря за комина — почистването преди сезона е мярка за безопасност, а не прищявка. Ако камината или котелът са на пелети, уговорете кой плаща годишната профилактика.

Добавете и двора. Кой рине снега пред портата, кой подрязва дърветата, ако клон падне върху колата, и кой плаща, ако тръба се спука при студ. Тези въпроси звучат като дреболии, докато не дойде първата нощ под минус дванайсет. Общите клаузи са описани в съветите за договора за наем.

Ние бихме подписали договор за година, но бихме огледали къщата два пъти — веднъж в слънчев ден и веднъж в мъгла или дъжд. Ако искате да ви помогнем, напишете в заявката „село, зимата е важна“ и как точно ще пътувате. Така отпадат къщите, които са хубави само през лятото.