Двама приятели, колеги или съквартиранти намират двустаен и стигат до въпроса, на който никой не обръща внимание: на чие име е договорът. Най-често се подписват двамата на един лист и забравят. До деня, в който единият получава работа в София и си тръгва след месец. Тогава се оказва, че от формулировката зависи кой плаща целия наем.
Има три варианта: договор на името на единия (другият живее без договор), общ договор с двамата като наематели и отделни договори за всяка стая. По Закона за задълженията и договорите солидарност между длъжниците има само когато е уговорена или законът я предвижда, но не са нужни специални думи — ако договорът показва, че двамата дължат целия наем на собственика, той може да го търси от всеки. Затова при общ договор запишете как се дели наемът, как се връща депозитът и какво става при напускане на единия. При двустаен с медиана 450 € разликата е между 225 и 450 € месечно за оставащия.
Първият и най-честият: договорът е на единия, другият просто живее там. Удобно е, докато всичко върви. Подписалият отговаря за целия наем и за щетите, а вторият няма договор, на който да се позове, ако собственикът реши да го изгони. Няма и документ за адресна регистрация, освен ако собственикът не даде отделно съгласие. Ние не препоръчваме този вариант, освен за кратко.
Вторият: общ договор, в който двамата са наематели. Това е стандартът за двойки и за приятели, които се местят заедно. Собственикът има двама отговорни вместо един, а двамата имат еднакви права в жилището. Тук най-важна е една подробност — дали договорът казва, че всеки дължи половината, или че двамата дължат целия наем.
Третият: отделни договори за всяка стая, с общо ползване на кухнята и банята. Така се отдават стаите под наем и част от споделените жилища. Всеки отговаря само за своята стая и своя наем. Собственикът пък поема риска да избира съквартиранта, когато единият напусне.
Законът за задълженията и договорите казва, че солидарност между длъжниците има само когато е уговорена или законът я предвижда. Ако двама дължат наем солидарно, собственикът може да поиска целия наем от всеки от тях и после двамата се оправят помежду си. Без такава уговорка паричното задължение по правило се дели и всеки дължи своята част.
Съдебната практика обаче приема, че думата „солидарно“ не е задължителна. Ако от договора личи, че двамата наематели дължат на собственика един и същ наем изцяло, това може да се окаже солидарност и без самата дума. Много бланкови договори от интернет са писани точно така: „наемателите заплащат месечен наем от 450 €“. Кой какво дължи от този текст, е спорно.
Затова не оставяйте въпроса на тълкуване. Ако собственикът иска солидарна отговорност — а повечето искат — поне знаете на какво се съгласявате. Ако приемете разделна, запишете сумата на всеки. Не сме адвокати и това не е правен съвет; при голяма сума или дълъг срок нека юрист прочете договора. Общите клаузи са описани в съветите за договор за наем.
Да вземем медианния двустаен в Пловдив — 450 € на месец по нашата извадка от септември 2026. Двама плащат по 225 €. Единият си тръгва. При общ договор със солидарна отговорност собственикът може да търси от оставащия целите 450 €, докато договорът не бъде изменен или прекратен. При отделни договори оставащият продължава да плаща своите 225 €, а празната стая е проблем на собственика.
Предизвестието също се брои. Ако договорът изисква едномесечно предизвестие за прекратяване, а напускащият изчезне за седмица, оставащият рискува да покрие и месеца на предизвестието. Депозитът е отделна сметка: при общ депозит от 450 € напускащият иска своите 225 € веднага, а собственикът ще върне депозита чак когато жилището бъде предадено.
Примерна сметка с медианния наем за двустаен апартамент в Пловдив (450 €), собствена извадка от обяви в imot.bg, септември 2026. Не е правен съвет: кое ще важи, зависи от текста на договора.
Графиката показва колко плаща оставащият при различните варианти. Това е примерна сметка с медианата на града — в Съдийски двустайният е 540 €, в Кючук Париж 380 €, но логиката е същата. Колко плаща всеки съквартирант по квартали, сме сметнали в анализа за съквартирантите.
При общ договор депозитът обикновено е един и се плаща на един превод. Кой е превел парите, често е и този, на когото собственикът ще ги върне. Запишете в договора или в отделна бележка колко е дал всеки, а ако е възможно, всеки да преведе своята част от своята сметка. Банковият превод е доказателство, плик с пари не е.
Удръжките от депозита за щети също се делят. Ако съквартирантът е счупил вратата на банята, собственикът ще задържи сумата от общия депозит и няма да пита кой. Затова снимките и описът при нанасяне са в интерес и на двамата. Общият ред за връщане на депозита е описан в ръководството за депозита.
При напускане на единия най-чистото решение е новият съквартирант да плати своя дял от депозита директно на напускащия, срещу разписка, а собственикът да бъде уведомен писмено. Така депозитът при собственика остава непокътнат. Ако такъв човек няма, договорете със собственика частично връщане — повечето се съгласяват, ако останалият наемател продължава да плаща.
Ние бихме записали пет неща в общ договор. Как се дели наемът — по равно или по друг начин. Дали отговорността е солидарна или разделна. Как единият наемател може да излезе от договора — с какво предизвестие и при какви условия. Дали може да предложи заместник и собственикът да не го отказва без причина. И как се връща депозитът при излизане на единия.
Сметките са отделна тема. Партидите обикновено остават на името на собственика, а сметките се делят между наемателите. Ако титулярът на интернета или на тока е единият, при напускане ще трябва да се прехвърлят. Как става това, вижте в ръководството за партидите.
Между двамата е добре да има и кратко писмено споразумение — дори чат съобщение. Кой колко плаща, кой превежда на собственика, какво става, ако единият закъснее. Звучи прекалено, докато приятелството е силно. Именно затова се пише тогава, а не когато вече има спор.
Общ договор със солидарна отговорност е естественият избор за двойка или за хора, които се познават от години и смятат да живеят заедно поне година. Той е и това, което собствениците предпочитат. Срещу това получавате по-лесно одобрение и понякога по-добри условия.
Отделни договори са по-добри за непознати съквартиранти, за студенти и за хора, които знаят, че единият може да си тръгне скоро. Плащате малко повече свобода с малко по-малко контрол върху това кой ще живее в другата стая. За студенти вижте и статията за родителя като гарант, защото там се добавя и трета страна.
Договорът само на единия е добър за няколко седмици, докато вторият се нанесе официално. Не повече. Ако търсите квартира за двама и искате собственик, който приема отделни договори за стая, напишете го в заявката — не всички собственици са съгласни, затова е добре да се знае отрано.
Източник на данните: собствена извадка от 1 168 активни обяви за наем в Пловдив, събрани от imot.bg на 12 септември 2026 г. Цените са обявени, не договорени. Където броят обяви е малък, го посочваме изрично.
Опишете какво търсите — свързваме се с вас до 24 часа. Безплатно, без комисиона за наематели.