В Кършияка, Каменица и Мараша има входове, в които собственикът е рядкост. На пощенските кутии са залепени по три имена с химикалка, на вратата виси бележка „Моля, затваряйте!“, а през септември по стълбите се разминават хладилници. Такъв блок не е непременно лош. Просто живее по различни правила и е добре да ги знаете, преди да подпишете.
Блок с много квартиранти се познава по входа: много имена на кутиите, обяви „дава се под наем“, кашони и мебели на площадките в края на лятото. Шумът зависи повече от това кой живее точно над и под вас, отколкото от броя наематели. Таксата за входа по Закона за управление на етажната собственост се дели поравно на човек, затова трима съквартиранти плащат три пъти повече от един човек сам. Фондът за ремонт е задължение на собственика, освен ако в договора не е уговорено друго. Плюсът е гъвкавостта: лесно се намира съквартирант или заместник.
Първото, което гледаме, са пощенските кутии. В блок със собственици на кутията пише едно фамилно име, често изписано на малка метална табелка отпреди години. В блок с квартиранти има лепенки, имена на латиница и по две-три фамилии на кутия. Звънците на домофона разказват същото: празни полета или бележки с тиксо.
Второто е таблото до асансьора. Ако на него висят само обяви за почистване и протоколи от общо събрание с много неподписани редове, собствениците вероятно не живеят там и не идват на събранията. Ако има бележка от домоуправителя, адресирана до „наемателите на ап. 7 и ап. 12“, значи вече има напрежение. Повече за прочита на входа сме описали в статията какво казва входът на блока.
Обявите почти никога не казват подобно нещо. От 1 168 обяви в нашата извадка от септември само четири кратки описания изобщо споменават студенти, и то като „подходящ за студенти“. Затова единственият начин е огледът и разговорът със съседите. Ние питаме човека, когото срещнем на стълбите, колко от апартаментите се дават под наем. Почти винаги знае.
Много хора си представят такъв блок като общежитие с купони всяка вечер. Реалността е по-скучна. Студентите и младите работещи живеят по друг часовник: прибират се в един през нощта, перат в единайсет вечерта, пускат музика в неделя следобед. Не е непременно силно, но е в часове, когато семейство с дете вече спи.
Годината има ясен ритъм. Септември и началото на октомври са най-шумни, защото всички се нанасят, сглобяват гардероби и се запознават. Януари и юни идват със сесиите и с по-тихи вечери. Юли и август в такъв вход са почти пусти, особено в Кършияка и Мараша. Кога пазарът е най-натоварен, сме разгледали и в анализа за сезона на наемите.
Важно е не колко квартиранти има в блока, а кой е точно над вас и до вас. Един апартамент с четирима души над спалнята тежи повече от десет тихи апартамента в другия край на входа. На огледа се качете етаж нагоре и чуйте вратата. Как да прецените съседите отгоре, сме писали в статията за шума от горния етаж.
Общите части в такъв блок страдат от една проста причина: наемателят смята, че входът е грижа на собственика, а собственикът живее в друг квартал и не го вижда. Крушката на четвъртия етаж може да не свети месец. Входната врата често е подпряна с камък, защото някой чака куриер или изнася багаж.
Честото местене оставя следи. Драскотини по стените на асансьора, захвърлен стар матрак до контейнерите, кашони на площадката, които никой не изнася. В края на август и през септември стълбището в някои входове на Каменица 1 и Каменица 2 прилича на склад за ден-два. После се успокоява.
Има и добра страна. Домоуправителят в такъв вход обикновено е свикнал с наематели и знае какво да очаква. Често таксата се събира по-организирано, защото без ред входът просто спира да работи. Ако таблото е подредено, а в протоколите личат реални решения, значи някой държи нещата, дори апартаментите да се сменят всяка година.
Законът за управление на етажната собственост урежда въпроса доста ясно. По чл. 51 разходите за управление и поддържане на общите части се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на домакинствата им, независимо от етажа. Деца под 6 години не плащат. Тоест таксата за входа е на човек, не на апартамент.
За наемателите това има практичен смисъл. Двустаен с двама съквартиранти плаща двойно спрямо човек, който живее сам, а тристаен с трима студенти плаща тройно. Обитател, който пребивава повече от 30 дни, се вписва в книгата на етажната собственост, а собственикът по чл. 7 подава декларация в 15-дневен срок от отдаването под наем. Ако никой не я подаде, рано или късно домоуправителят почуква и пита колко души живеят в апартамента.
Примерна сметка при условна такса 3 € на човек месечно; реалният размер се определя от общото събрание на всеки вход. Разпределението е по чл. 51 от Закона за управление на етажната собственост: поравно на човек, без деца под 6 години, а обект, в който се пребивава до 30 дни в годината, плаща колкото за един човек.
Разходите за ремонт на общите части и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ са различно нещо. Те се плащат от собствениците според идеалните им части, а наемателите по закон не ги дължат, освен ако не е уговорено друго. Запишете в договора кой плаща таксата за входа и дали в нея е включен фондът за ремонт. Как се делят останалите сметки между съквартиранти, разказахме в статията за двустаен или тристаен при съквартиранти.
Когато половината апартаменти се сменят всяка година или две, никой не познава съседите си. Това има цена. Решенията на общото събрание се взимат трудно, защото гласуват собствениците, а те не живеят там. Покривът, който тече, или асансьорът, който спира, могат да чакат дълго, докато се съберат подписи.
За наемателя обаче текучеството често е удобство. Собствениците в такива блокове познават пазара, имат готови договори и не се шокират, ако напуснете след година. Лесно се намира съквартирант за свободната стая или заместник, ако се наложи да си тръгнете по-рано. Някои дори сами предлагат кратки договори за учебната година.
Има и още нещо, за което се сещаме след няколко години огледи: в такъв вход никой не ви гледа под лупа. Няма съседка, която брои колко гости сте имали в събота. За човек, който работи на смени, свири или просто държи на спокойствието си, това е по-ценно от лъснатото стълбище. Споделените жилища са събрани на страницата за споделени квартири.
Ако все пак решите, гледайте няколко неща. Етажът над вас е по-важен от вашия етаж. Апартамент до асансьора и до входната врата на етажа ще чува всяко прибиране в два през нощта. Ъгловият апартамент в края на коридора е по-тих. Последният етаж има само съседи отстрани и отдолу, но вижте покрива.
Отидете на оглед вечерта в делничен ден, около девет-десет часа, а не в неделя сутрин. Тогава ще чуете входа такъв, какъвто е. Защо часът на огледа променя впечатлението, сме описали в статията за огледа в правилния час. Ако е възможно, почукайте на съседа отдолу и попитайте как се живее. Отговорът „абе, студенти, ама са свестни“ е добър знак.
В договора си запишете кой плаща входа, как се отчита броят на живущите и какво става, ако съквартирант напусне. За студенти, които търсят квартира близо до университета, имаме отделна страница за квартири за студенти. Ако искате ние да отсеем вариантите по етаж, бюджет и квартал, опишете ги в заявката.
Опишете какво търсите — свързваме се с вас до 24 часа. Безплатно, без комисиона за наематели.